Рече же иуда къ фамаре невестъце своеи по смерти дву сыновъ его, седи
вдовою в дому отъца твоего дондеже великъ будетъ силомъ сынъ мои, рече
бо въ уме си еда умретъ и сеи яко братия его
и ныне убо вы глаголете да сопротивитися можете царъству господню иже въздержитъ по сыновохъ давидовыхъ имате же велико людии множество и телца златыя ихже сътвори вамъ иеровоамъ въ боги.
о
се сновидецъ онъ идетъ, ныне убо ходите, да убиемъ и, и въвръжемъ и въ
единъ ровъ, и речемъ зверь лютъ сънелъ и есть, и да узримъ что будетъ
сонъ его