си

Старославянский      Русский
си                                     

аще възнесешися яко орелъ, и сътвориши си гнездо среде звездъ, и отътуду свергу тя глаголетъ господь.

И рече кождо къ подругу своему, грядете да възвержемъ жребия, да разумеемъ чесо ради есть злоба си на насъ.

И съжали си иона жалобою великою, и смятеся.

И рече господь къ ионе, почто зело убо разъжали си.

и рече господь богъ къ ионе, зело ли си жалиши по тыкве.

и рече иона, зело си жалю до смерти.

Не плачитеся слезами ни слезите си о семъ, не отъвержетъ бо укоризны.

и си въ преселение поидетъ пленъница.

князи в немъ яко льви выюще, судия его яко влъци аравиистии не оставляху си на утро.

и рехъ, что си господи.

и рече къ мне ангелъ глаголяи въ мне, азъ покажу ти что суть си.

и отъвеща мужъ стояй между горами, и рече къ мне, си суть яже посла господь объити землю.

и рехъ къ ангелу глаголющему въ мне, что суть си господи.

и рече къ мне, си рози расточшеи иуду и израиля, и иерусалима.

и рехъ, что си грядутъ сътворити господи.

и рече, си рози расточшеи иуду и израиля низложъша, и никтоже ихъ въздвиже главы.

и изыидоша си поострити я въ рукахъ ихъ четыре рози языцы възносящеи рози на землю господню расточити ю

и си рука высокая на вся страны вселеныя.

сего ради се азъ приложу яко преставити люди си.

ужаснитеся съжалите си уповавшая, съвлецетеся нагы будете препояшите чресла своа въ яриги, и по персемъ биитеся.

И рече рапсакъ к нимъ, еди ли къ господину вашему или к вамъ, пустилъ мя есть господинъ мои глаголати словеса си, а не къ человекомъ иже седятъ на граде, да ядятъ мотыла, и пиютъ мочь с вами вкупе.

си будутъ тебе помощъ, трудися въ преложение твое отъ юности твоея.

Греха ради въ мале что съжалихъ ему и зазлихъ его, и отъвратихъ лице сво отъ него, и съжали си, и поиде дряхлъ въ пути своя.

Преже неже създахъ тя въ чреве познахъ тя, и преже неже изыидеши отъ матери си освятихъ тя, и пророка въ языки дахъ тя.

ты бо не мози молитися за люди си, и не въсприими за нихъ хвалы и молитвы, не услышу бо во время вопля ихъ къ мне, и въ время озлобления ихъ

И рече господь къ мне, не хощи молитися за люди си въ благо.

да слышитъ вопль заутра, и рыдание въ время полуденъное, иже мене не убилъ отъ матери си.

въскую отъ матери си изшелъ есмь, да вижъду трудъ и болезни, и растлятъся въ постыдение дни мои

яко по истинъне посла мя господь глаголати къ вамъ, въ уши ваши вся словеса си.

И глагола иеремиа пророкъ къ седекии царю иудину, вся словеса си въ иерусалиме.

възвестяще възвестимъ царю вся словеса си

и въпрашаша варуха глаголюще, отъкуду еси въписалъ словеса си.

исповеда ми вся словеса си, аз же писахъ в книги

и не ужасошася и не растеръзаша ризъ своихъ, царь и вси отроцы его слышавшии вся словеса си.

Слово еже глагола иеремиа пророкъ къ варуху сыну нириеву, егда въписа словеса си въ книги, отъ устъ иеремиинъ.

горесть и желчь мою помянухъ, и стужитъ си въ мне душа моя.

еда мало си творити безакония дому иудина, яже творятъ зде.

и си беху обличие, ихже видехъ при реце ховарь, и въ зрение ихъ.

И бысть внегда прорицахъ си, фалтия ванеовъ умре.

и бысть слово господне къ мне глаголя сыне человечь, кая притча си вамъ на земли израилеве, глаголющимъ, яко долъзи дни погибе все видение.

и рекохъ, не в семъ ли убо любодеиство есть, и делеса блудница, си и си проблудися

ты всякъ камень драгии навязалъ си еси.

фее шести лактии о сию страну, и шести лактъ обои си и полъ.

И рече къ мне, си трапеза яже предъ лицемъ господнимъ.

И рече къ мне, вода си текущия въ галилею на въстокъ, исхождаше къ аравии, и грядеше до моря къ воде исходънеи, и исцелитъ воды

и будутъ рыбы многи ту зело, яко приидетъ тамо зело вода си, и исцелитъ.

ариохъ же слышавъ си словеса, съ потъщаниемъ въведе даниила предъ царя.

и мне не премудростию сущею въ мне паче всехъ живущихъ, таина си явися.

тогда царь яко слышавъ слово се, зело съжашли си о немъ, и о данииле, и пряся избавити и, и бе до вечера пряся яко избавити и.

въ день , месяца, азъ бехъ близъ реки великия си есть едекель.

реста же оба старца, ходящема нама обема въ ограде, вниде си съ двема отроковицама, и затвори двери оградныя, и отъпусти отроковицы.

и бысть яко услышаша вавилоняне стужиша си зело, и обратишася на царя, и реша, жидовинъ бысть царь.

судите си съ материю своею судите си.

си злоба ихъ въ земли египетъстеи

и въпросихъ и рехъ къ аггелу глаголющему въ мне, глаголя,  что суть си гсоподи.

и отъвеща аггелъ глаголяи во мне и рече къ мне глаголя, не разумееши ли что суть си.

седъмь си очеса господня суть призирающаа на всю землю.

и отъвещахъ, и рехъ к нему что есть обе маслинъницы си иже одесную свещника и ошюю его.

и рече къ мне, глаголя,  не веси ли что есть си.

и рече, си оба сына влазе яже предъстоита господеви всея земля